Когато искаш да мълчиш – мълчи. Когато в теб викове надигат своите крила, пусни ги, нека излетят. Те имат порив за свои небеса. Когато чувстваш, че в неспирна са борба, напомни им, че носиш мъничка душа. Нека те не я погубят, нека я освободят… да превърнат борбата в тишина. Позволи на всичкото си аз, да събере алените стъкълца и отведе ги в храм. Знай, той е съкровен, макар да мислиш, че забравен е. Признай си, когато ти е тъжно на „ти” му разговаряш и като на стар приятел се надяваш виковете да ти приюти и да си кажеш … Можеш да попееш ти сърце далеч от викове в простор от тишина.